В Държавния архив в Ловеч се съхраняват три документа под формата на спомени за историята на написването на химна на българската просвета и култура „Върви, народе възродени“, съобщи за БТА Павлина Петрова, началник отдел „Държавен архив“ – Ловеч.
Тя разказа, че първият е спомен на Панайот Пипков за създаването на музиката по стиховете на Стоян Михайловски. Характерно за този спомен, е че той не е от първо лице, а е препис от една публикация в сп. „Родна реч“ от 1942 г. Този спомен стои в основата на всички общоизвестни факти за историята на написването на химна. А те са, че през 1901 г. няколко дни преди 11 май, когато се чества Денят на светите братя Кирил и Методий, в час по пеене в един от третите класове на Ловешкото петокласно мъжко училище „Йосиф I“ Панайот Пипков вижда един от учениците да чете стихотворението на Стоян Михайловски, посветено на светите братя. По негови думи въздействието на стиховете било толкова силно, че още преди да дочете целия текст, в главата му зазвучала музика. Написването ѝ върху черната дъска траело не повече от 15 минути. До края на часа оставали още половин час, но това време било достатъчно учениците да разучат песента. След първото ѝ изпяване ударил звънецът, но вместо учениците да се разотидат, те продължили да пеят и то с такава сила, че заглушили шума от настъпилото междучасие.
Учители и ученици от другите класове се трупали пред вратата да слушат новата песен. Тогавашният директор на училището Христо Бръмбаров поздравил Пипков и го помолил хористите от училищния хор да изпеят песента на 11 май на молебена по случай празника на светите равноапостоли братята Кирил и Методий. Тогава тя прозвучала за пръв път, а само година по-късно добила популярност в почти всички училища в страната, разказа Петрова.
По думите й вторият спомен е на Цачо Сяров – ученик в класа и свидетел на написването и първото изпяване на химна. По-късно той завършва юридическия факултет на Софийския университет и прави адвокатска кариера в Ловеч. Споменът, който се съхранява в архива, не е от първо лице, а е записан по негов разказ през 1966 г. от д-р Илия Еврев, известен ловешки краевед. Най-общо неговият спомен преповтаря историята, описана от Панайот Пипков, с уточнението, че химнът е написан три дни преди 11 май, т.е. вече имаме конкретна дата за създаването на химна и тя е 9 май 1901 г.
Последният спомен е единствен, който е от първо лице. Той е на ловешкия учител, музикант, краевед и филантроп Ненчо Рашев. Той събира и записва над 600 народни песни от Ловешкия край, издадени в два сборника и завещава на Общината и Историческия музей в Ловеч цялото си имущество. Днес в неговата къща се помещава Етнографския музей в града, каза Петрова.
Споменът на Ненчо Рашев е записан през 1960 г. и е любопитен с това, че според него годината на написването на химна не е 1901 г. Той се позовава на разказа на Илия Христов Илиев, хорист в училищния хор на Панайот Пипков, според който през 1901 г. Пипков съчинява химна „Закриляй творче мой народа“, а химнът на светите братя Кирил и Методий е композиран през есента на 1903 г. в паралелката III клас в стаята в дясно до входа на училището „Йосиф I“. Като ученици в този клас той посочва имената на Иван Динков и Цачо Сяров.
„Когато се позоваваме на база спомени за дадено историческо събитие трябва да имаме предвид няколко важни фактора. На първо място дали споменът е от първо лице, т.е. дали човекът е пряк свидетел или участник в събитието. На второ място отдалечеността във времето. Нормално е с годините паметта на човек и спомените да избледняват дори да се променят поради някакви обстоятелства. Не трябва да се пренебрегва и субективния фактор“, заяви началник отдел „Държавен архив“ – Ловеч.
По думите й официалната версия за създаването на Химна на българската просвета и култура се позовава на сведенията, оставени от самия композитор Панайот Пипков. Написан е на 9 май 1901 г. и за пръв път е изпят в Ловеч на 11 май на празника на светите равноапостоли братята Кирил и Методий, което е един от многото поводи да бъдем горди и да тачим историята на нашия град, каза Петрова.
Тя съобщи още, че в Държавен архив – Ловеч, се съхраняват и документи, свързани със самия Панайот Пипков. Това са основно писма, запазени във фонда на Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“. Те са писани лично от Пипков до читалището в периода от 1900 г. до 1902 г. и касаят отношенията между ръководените от него хорове и културната институция, предоставянето на читалищния салон за изпълняването на музикални пиеси, ползването на музикални инструменти и др.
Във фонда на Ненчо Рашев се съхранява снимка на малките хористи от училище „Йосиф Първи“ в Ловеч, ръководен от Панайот Пипков.
Във фонда на Българската фотография се пази снимка под формата на негатив на цигулковия оркестър, също ръководен от Пипков.
В колекцията от регистри за раждания, женитби и умирания е запазен оригиналният акт за раждане на неговия син Любомир Пипков от 1904 г., разказа още Павлина Петрова.
